18 Ноември 2008
Начало без край
Тежка кафява нощ през ноември. Пред погледа ми пробягва усмихнато оранжево червило. Червило в есенен сън, посипан с копринено-снежни реалности и малко горчива ванилия. Розовото дразни очите ми, които се интересуват само от едно. Бръснарско ножче, изморена бяла кожа и зловещи червени пръски, разкъсани около локва кръв. Пожелай си топла нощ и край без начало.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар