tag:blogger.com,1999:blog-2637113744151520750Sat, 19 May 2012 06:10:06 +0000СреднощниРеалностЗимаЛабиринтУсещанеBy Plamen Stoev and Friendshttp://realactuality.plamenstoev.com/noreply@blogger.com (Plamen Stoev)Blogger2125tag:blogger.com,1999:blog-2637113744151520750.post-6036915796817111821Wed, 19 Nov 2008 19:59:00 +00002008-11-20T00:13:14.232+02:00ЛабиринтЗимаУсещанеСреднощниРеалностТя е бяла и студена. Изтупвам се от снега и се вглеждам дълбоко в нея. Кървяща студенина. Жадувана. Отвътре е тъмна и черна. С горящи червени къдрици. Вана пълна с ягодов сладолед и една крещяща за буря морска сирена. Любовна буря и доза възбуден дъжд.<br /><br />Камшикът й премина по тялото ми секунда преди да вляза в стаята, а страхът спря за миг блъскането на барабанните удари върху сърцето ми. Отворих вратата на кабинета й и се прехвърлих на друга планета. Място, което посещавах всеки ден. Три винено-червени зимни седмици. Време, през което копнеех за живот. Копнеех, вместо да го изживея. А вероятността да се разделя с красивите си метафори беше огромна и бързо приближаваща. <br /><br />Протоколното й подканяне "заповядай" ме накара да се почувствам като грозд, хвърлен във врящ казан за ракия. Неяснотата ми носеше надежда. Надежда, че ще живея. Поне още година.<br /><br />Уви. Участник в лабиринт без изход.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photography.plamenstoev.com/images/bloody-silence.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 334px; height: 500px;" src="http://photography.plamenstoev.com/images/bloody-silence.jpg" border="0" /></a><br />Прочетох истината в погледа й. Болезнена истина. Почувствах се като корабокрушенец, недочакал спасителния екип. Бях победен от изкачването преди началото на експедицията ми до Еверест. Оскърбено зрънце, изсъхнало без да усети превръщането си в горчиво вино.<br /><br />Усмихна ми се тъжно. С най-лъжливите си гримаси и невярващи в себе си очи. "Може би ще живееш месец или два", прошепна докторката от дъното на слънчевия кабинет. "Приеми го и изживей прекрасно всяки миг, който ти остава" - прободе ме с тъпа дървена стрела. "Няма лекарство, което да може да те спаси" - не ме остави да си поема дъх. Часовете след тези думи се губят от съзнанието ми.<br /><br />Пиша седнал в ледено кресло, в стая затрупана от преспи сняг. Пиша за зимата, която ме повали. Готова да понесе кръвта ми върху бялата си престилка. Зима, отворила обятията си за душата ми.<br /><br />Сега излизам объркан. Ще празнувам най-хубавата си Коледа. На теб оставям всички слънчеви утрини и цялата си снежна любов. В чаша горещ шоколад с щипка черен пипер.<div class="blogger-post-footer">(cc) Plamen Stoev<img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2637113744151520750-6036915796817111821?l=realactuality.plamenstoev.com' alt='' /></div>http://realactuality.plamenstoev.com/2008/11/bloody-winter.htmlnoreply@blogger.com (Plamen Stoev)1tag:blogger.com,1999:blog-2637113744151520750.post-6109591057549046426Tue, 18 Nov 2008 21:15:00 +00002008-11-19T13:27:34.441+02:00СреднощниТежка кафява нощ през ноември. Пред погледа ми пробягва усмихнато оранжево червило. Червило в есенен сън, посипан с копринено-снежни реалности и малко горчива ванилия. Розовото дразни очите ми, които се интересуват само от едно. Бръснарско ножче, изморена бяла кожа и зловещи червени пръски, разкъсани около локва кръв. Пожелай си топла нощ и край без начало.<div class="blogger-post-footer">(cc) Plamen Stoev<img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2637113744151520750-6109591057549046426?l=realactuality.plamenstoev.com' alt='' /></div>http://realactuality.plamenstoev.com/2008/11/beginning-without-end.htmlnoreply@blogger.com (Plamen Stoev)0